Проблеми и предизвикателства с рециклирането на литиево-йонни батерии

Проблемите с рециклирането на литиево-йонни батерии се задълбочават в световен мащаб

Да поговорим за проблеми и предизвикателства  с рециклирането на литиево-йонни батерии. Защото зелените технологии май, май не са толкова зелени и е добре да се замислим какъв свят оставяме на децата си.

Литиево-йонна батерия (LPF) за електрокари
Литиево-йонна батерия (LPF) за електрокари

Защо рециклирането е толкова трудно и неустойчиво към момента?

Рециклирането е сложен процес. Нарастващото търсене на електрически превозни средства и електронни устройства доведе до скок в производството на литиево-йонни батерии. Въпреки това, рециклирането е в много начален етап и не решава редица въпроси.

Едно от основните предизвикателства е липсата на алгоритъм или стандарт за рециклиране.  Съставът на литиево-йонните батерии варира в зависимост от производителя и предназначението.  Съществуват 6 вида, в които в ролята на катод влизат следните материали и техните съединения – кобалт, манган, желязо, никел. Това представлява сериозен проблем защото няма как да се направи единен и универсален стандарт, който да се докаже като достъчно рентабилен във времето

В каква степен всъщност могат да се рециклират батериите?

Знаете ли в какъв мащаб се рециклират литиево-йонните батерии към момента. Само 5%, данните са от доклад на Международната агенция по енергетика. Повтарям, само 5% от тях се рециклират в световен мащаб. И за това си има причини.

Причини Краткосрочни прогнози за решаването на проблема
1.      Липса на инфраструктура ·        В Германия един от водещите американски гиганти LiCycle  откри завод за рециклиране;

·        В Европа почти няма такива други фабрики или заводи;

·        В Китай работят редица фабрика, но съвсем не се справят с натрупаните вече количества. По официални данни се рециклират около 10%.

Редица анализатори в САЩ дават много негативна прогноза за следващите години. И по-точно, че нещата няма да се подобрят, а на против.

2.      Висока цена на рециклиране Цената е изключително висока, защото за да бъде безопасен процеса всички елементи се обработват механично. С други думи на ръка. Трудът на хората е скъп, особено когато става въпрос за работа от подобно естество.

Доколко безопасно е рециклирането?

В състава на батериите има токсични вещества и опасни метали, които представляват потенциална заплаха, както за хората, така и за околната среда. Това е и причината поради която те няма как да са елемент от кръговата икономика. Отпадъците, които генерират са много далеч от минимума и оптимистичните цели. В кръговата икономика основен елемент е повторното използване на суровини и продукти. Това за сега е неприложимо в тази сфера, въпреки големите напъни и милиардите евро и долари. Докато не се намери начин тези продукти да се вкарат в кръговия цикъл, този тип батерии ще си останат разхищение на ресурс при неоправдано висока цена. Моделът им сега е абсолютно линеен – производство-експлоатация-изхвърляне. Нищо общо с устойчивите икономически модели, само разхищение на ресурс и генериране на отпадъци, още и още.

Осведоменост или пропаганда?

Да поговорим за това, доколко ние като потребители сме осведомени. В Европа сме доста добре с изхвърлянето на отпадъци, но предимно за малките устройства – батерии от слушалки, смартчасовници, смартфони.Обаче за автомобили,  електрокари, мотокари,  складова техника,  корабната промишленост и т.н. Нека да се върнем пак в началото и да погорим за състава на батериите. Само за това, не за начините на добив на лития и съответните материали, които служат за катоди, защото те също са всичко друго, но не е и зелени.

Кобалтът се добива предимно в Африка, около 70% от световния добив – Конго и Замбия. Да се абстрахираме от условията на труд и експлоатацията на деца, срещу, които редица правозащитни организации са безсилни. Нека се фокусираме само върху метала. Знаем, че над определени нива е токсичен и предизвиква сериозни увреждания на белите дробове и сърдечно-съдовата система. Никеловите съединения са силно карциногенни.  В САЩ съществуват регулации за излагане в работна атмосфера при концентрация с максимална допустимост 0,015mg/куб.м. Да не говорим, че фабриките в Индонезия си бичат яко на въглища и бълват серен-диоксид не с 200, а с 300.

Кои видове са по-безопасни?

Най-безопасният от гледна точна на експлоатация вид литиево -йонни батерии са тези LFP Литиево-железо-сулфатни (използват се за автомобили, подемно-транспортна техника, влекачи и т.н). Големи, мощни, тежки батерии. Проблемът с рециклирането им е същия. Във всички видове батерии се  съдържат полимери и разтворители, които също носят потенциален риск при преработка, както за хората, така и за околната среда.

За това нека бъдем по-разумни, по-отговорни и да взимаме наистина решения, които могат да бъдат устойчиви за съхранението на планетата.

 

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top